Ключова дума: копчета

"Ключова дума" ще е една нова поредица, в която пускам стихотворения,

които имах идеята преди време да пиша, вдъхновени от дадена ключова дума,

която различни хора са ми подали, тъй като ми се е писало, но не съм знаел за какво.

Тази поема е от 13-ти септември, 2010 г.

Ключовата дума е копчета и ми казаха да го римувам с топчета. : D

В селото ни Попа е на топа във устата.
Често прегрешава, но предимно със ръката.
На скъпата му роба, на всичките му копчета
блестят тъй иронично златните му топчета.

След като гощавал се е с мръвка той на пости
(Нима важат за него проповедите му прости?)
на други пък кълбенца свещената обвивка -
скротума - я чеше с най-наглата усмивка.

Освен ръката има си и другите стремежи.
С доверието обществено на лапета се ежи -
от малки хулигани ги превръща той във попчета,
в замяна те закусват със свещените му топчета.

Попе, на сестрите в църквата им липсват копчета,
късал ли си, éбал ли си, взимал ли си топчета?
Всички се оплакват, че отдолу ги боли,
продал си златото, признай си и не се прави!

И кръстовете повечето в спалните ги няма,
и свещената вода я сипваме в ръждива кана.
По дяволите - иконостасът позеленя.
Какво направи с нашите обществени блага?

В селото ни Попа си мърсува открито.
Пикае във водата за кръщелното корито.
В даренията вре си еврейския нос,
учи ни за въздържание под влиянието на коз.

Че му спукахме и гумите на новата кола,
пък за нови взе пари, той направо се оля.
В дворец живее, а уж живее във лишение.
Всеки ден сестрите гледат го с червиво изражение.

Писна ни на всички от на Попа номерата,
даже някои монахини напуснаха страната.
Селото събира се в неделя да го бесим.
За свинското вратленце с кеф ще го провесим!

Клишето

Ако добрият човек е клишето
аз нямам проблеми с клишетата.
Ако лошият е в шишето
държа го далече от псетата.

Наричат го nursery rhyme
разните нови поети, критици,
но след тях си пускам sublime,
блус, джаз, някоя по-крива жица

и се потапям в тези труизми,
които забравили са естеството си.
Разните ценности и алтруизми,
сглобени и счупени от обществото ни.

Клишето е ценност, а не егоизъм - 
дъвка предъвкана, но непреглъщана
и ме навежда на канибализъм,
в който локумът локума повръща го.

И стойности, ценности - мани ги тия!
Искреност, честност - за к'во са ни те?
Хлябът се вади все с простотия,
шото морала не мож го яде.

И щом изрека очевидна поука
с чук ми се бие в кратуната сбъркана,
че само един в тази притча неук е - 
а именно аз с мисълта си изтъркана.

А аз съм прокажен и се разграждам,
защото с дишането прекалявам,
а други живота със смърт си подслаждат
и искат и мене да ме каляват.

Защото животът се оказва клишето
и само аз нямам проблеми с клишетата.
Но ако от смърт ми прелива шишето,
с радост подавам го на прасетата.

Разни хора...

Разни хора, разни идеали...
Де съм пикал, други се посрали.
Може да е верно, че кучета ме яли,
но едва ли ше ме фанете да дружа с неразбрали.
Хора се събрали - брали, недояли
под сливата следяли ако паднат портокали. 
"Деба тая крива нива" викат те под тая слива,
щото сливите червеи ги разяли.
Поуката каква е... питаш ме каква ли?
Аз седя и свиря, вие си правите кавали
и пощуряли и търчите по ваште ритуали
и ми рецитирате остаряли рецитали.
Когато се тревожа ме питат "Ти еба ли?".
Ако съм ебал ме питат "Заеба ли?".
И уж "Дай да се видим", а сме като невидяли.
Ебем ти хора, ебем ти идеали...

Цензурата

Цензурата е като лайното - топло е, ама е гадно.
Цензурата е кат повърнята - няма я на гладно.
Цензурата е като пикнята - половин ебане.
Цензурата е като аборта - след толко зор... реване.