За Музата

На автора му трябват тъпанари
ако иска да пропише мемоари.
Журналисти се обграждат от профани
за да могат Пулицър да хванат.
Нямаше да знаем за Марк Твен
ако не бе познавал ни един кретен,
нито пък за на Дикенс скуката,
ако беше отгледан от сполуката.
Буковски ще тръгне ли да пише
ако отвсякъде на рози му мирише?
Какво ли щеше да е положението
ако на Кърт е позитивно мнението?
И моралът често срещан ли е тук
щом още пише книги Паланюк?
Дали е Адамс на Вселената любител
щом измисля нова в цял пътеводител?
Как би осмял човечеството Тери
ако само адекватни бе намерил?
На Кероуак дали му е прозрение,
ако лишението му не е било лишение?

Не всеки моли за стихотворение,
но всички го крещят чрез поведение.
Човекът моли ми се стихове да пиша,
когато пречи ми да мисля и да дишам.
Когато чуе ме, главата щом пропуши
и с тупаници щом устата ми запуши.
Когато мрази ме, когато ме препъне.
Когато гънките на мозъка си гъне,
че кръвта му да започне да кипи
за да му хрумне как да ме унищожи.
Когато вижда само ярост и погнуса
и злоба всяка клетка в тялото раздруса.
Когато думите започват да го давят
и следи само фрактурите оставят.
Тогава млъквам, буквите нареждам
и към никого не смея да поглеждам.
Не съм писател, при тях не знам как става,
но при мене Музата ми се явява
единствено щом всичко друго виждам,
че е способно само да ме ненавижда.