Не ме отчайва

Не ме отчайват в Африка децата,
нито мъжете, приели Ислям.
Не ме отчайва в Европа и жената,
която преживява болка или срам.

Не ме отчайва черната звезда на Щатите,
нито бледорумената руска.
Не ме отчайват на Балкана депутатите,
нито новините ни на турски.

Не ме отчайва мутрата ни дето,
благословена от дърти Ватиканци,
се опитва да догони портмонето
на англичани, немци и американци.

Не ме отчайват пътища затрупани,
нито криви общински снегорини.
Не ме отчайват прасетата изтупани,
които рекламират бюлетини.

Не ме отчайва въглеродния диоксид,
не ме отчайва кравешки метан.
Не ме отчайват ваксини със сулфид,
храни с глутен и напитки с аспартам.

Не ме отчайват заглавия скандални,
не ме отчайват тривиални новини,
не ме отчайва порнография буквална
с логото Planeta HD.

Не ме отчайва жената на годината,
нито фактът, че на практика е мъж.
Не ме отчайва от помиите лавината,
не ми идва всичко много наведнъж.

Не ме отчайват мъртъв, болен и сакат.
Не ме отчайват сълзливи олелии.
Отчайва ме, че всеки тарикат
милион простака побеждава с простотия.

За Музата

На автора му трябват тъпанари
ако иска да пропише мемоари.
Журналисти се обграждат от профани
за да могат Пулицър да хванат.
Нямаше да знаем за Марк Твен
ако не бе познавал ни един кретен,
нито пък за на Дикенс скуката,
ако беше отгледан от сполуката.
Буковски ще тръгне ли да пише
ако отвсякъде на рози му мирише?
Какво ли щеше да е положението
ако на Кърт е позитивно мнението?
И моралът често срещан ли е тук
щом още пише книги Паланюк?
Дали е Адамс на Вселената любител
щом измисля нова в цял пътеводител?
Как би осмял човечеството Тери
ако само адекватни бе намерил?
На Кероуак дали му е прозрение,
ако лишението му не е било лишение?

Не всеки моли за стихотворение,
но всички го крещят чрез поведение.
Човекът моли ми се стихове да пиша,
когато пречи ми да мисля и да дишам.
Когато чуе ме, главата щом пропуши
и с тупаници щом устата ми запуши.
Когато мрази ме, когато ме препъне.
Когато гънките на мозъка си гъне,
че кръвта му да започне да кипи
за да му хрумне как да ме унищожи.
Когато вижда само ярост и погнуса
и злоба всяка клетка в тялото раздруса.
Когато думите започват да го давят
и следи само фрактурите оставят.
Тогава млъквам, буквите нареждам
и към никого не смея да поглеждам.
Не съм писател, при тях не знам как става,
но при мене Музата ми се явява
единствено щом всичко друго виждам,
че е способно само да ме ненавижда.

Прости ми

Прости ми, не мога като другите хора.
По-малко искам, но е твърде много.
Прости ми, не мога като другите хора.
Можех да искам, но не исках да мога.

Прости ми, не искам като другите хора.
Тези с усмивки и сълзи фалшиви.
Прости ми, не искам като другите хора,
стъклено, прозрачно красиви.

Прости ми, не трябва като другите хора.
Хора с мотиви, различни от моите.
Прости ми, не трябва като другите хора.
Моите хора не са като твоите.

Прости ми, не съм като твоите хора.
Хора с копнежи незадоволими.
Прости ми, не съм като твоите хора.
Не съм като тях и това е, прости ми!

Когато обичам - обичам и точка.
Прости ми, не мога като другите хора.
Щом ме намразят не си прося прошка.
Прости ми, не мога като другите хора.

Щом съм щастлив - щастлив съм и толкоз.
Прости ми, не искам като другите хора.
Щом съм нещастен боли, и то колко!
Прости ми, не искам като другите хора.

Щом желая е безпрецедентно.
Прости ми, не трябва като другите хора.
Не е прищявка, не е на момента.
Прости ми, не трябва като другите хора.

Когато живея, живея дотам
докъдето не смеят твоите хора.
И щом се налага - живея си сам.
Прости ми, че мъртви са твоите хора.