Нещо за любовта

Един човек вчера ми каза, че много ще се радва ако "точно аз" напиша нещо за любовта.
Така че ей го...

Веднъж се запознах с едно момиче.
Нещо двама заедно ни събра.
Почти за миг разбрах, че я обичам,
във втория си казах "кел файда".

Какво ли ни събра с това момиче?
Какво ли така ме заблуди?
Какво ме караше да я обичам,
както не бях обичал никога преди?

С това момиче нещо бе различно.
Споделяхме общи интереси.
И аз, и тя познавахме отлично
копнежа на човек да се обеси.

Скоро забелязах, че не може
това момиче да напусне моя ум.
И тя, кат мен, могла е да си тегли ножа,
че твърде бедна е да си тегли куршум.

Самоубийци, влюбени и в младостта си,
притиснати от хормоналните забежки
сбъркахме симпатията с любовта си
и сътворихме най-трагичната си грешка.

Продължавам да твърдя след някво време,
че най-доброто в живота ми бе тя.
Но на Съдбата изобщо не й дреме
и единствено Съдбата ме ебà.

За самоубийство често се ебавам
и често хората се плашат от това.
Разберете - аз така се забавлявам
след като знам за вас какво е любовта. (самоубийство)

За мен е друго. Знаете ли какво?
Най-доброто да повярваш, че е твое,
дори да знаеш, че въобще не е добро,
но и че чака те по-лошо зад завоя.