Мама веднъж ми разказа историята
за брат ми на стоп към Черноморието.
Дала му някакви джобни пари
и не след един, не след два, а след три,
чак след три месеца телефонирал,
че си намерил работа и квартира.
Брат ми тогава бил непълнолетен и
майка ми знаела си, че детето й
нямало как да не се справи сам.
За брат ми това и аз си го знам.
В Щатите да поработи отиде,
после в Пловдив и ти да видиш!
Запозна се с невероятна жена,
ожениха се и после стана баща.
Баща му на сватбата пред моите очи
настояваше да му помогне с пари,
но на брат ми хич не му беше до тия
и каза "Баща ми, идвай да пием!".
Тогава почувствах се адски богат
само от това, че той ми е брат.
Не е възможно да опиша в поема
брат ми до днес как съм възприемал.
Ако брат ми бе жив преди 23 века
Диоген щеше да намери човека.
Мони роден е на днешната дата
и въобще не ми го побира главата
как до трийсет и четири години успя
да направи семейство в тая страна.
Брат ми, наздраве! Сега пием за вас
мама, тате, другия брат и аз.
Не знам ако имах какво бих ти дал,
според мен имаш всичко, което бих пожелал.
Честит рожден ден!
сряда, 14 октомври 2015 г.
понеделник, 5 октомври 2015 г.
Нещо за любовта
Един човек вчера ми каза, че много ще се радва ако "точно аз" напиша нещо за любовта.
Така че ей го...
Веднъж се запознах с едно момиче.
Нещо двама заедно ни събра.
Почти за миг разбрах, че я обичам,
във втория си казах "кел файда".
Какво ли ни събра с това момиче?
Какво ли така ме заблуди?
Какво ме караше да я обичам,
както не бях обичал никога преди?
С това момиче нещо бе различно.
Споделяхме общи интереси.
И аз, и тя познавахме отлично
копнежа на човек да се обеси.
Скоро забелязах, че не може
това момиче да напусне моя ум.
И тя, кат мен, могла е да си тегли ножа,
че твърде бедна е да си тегли куршум.
Самоубийци, влюбени и в младостта си,
притиснати от хормоналните забежки
сбъркахме симпатията с любовта си
и сътворихме най-трагичната си грешка.
Продължавам да твърдя след някво време,
че най-доброто в живота ми бе тя.
Но на Съдбата изобщо не й дреме
и единствено Съдбата ме ебà.
За самоубийство често се ебавам
и често хората се плашат от това.
Разберете - аз така се забавлявам
след като знам за вас какво е любовта. (самоубийство)
За мен е друго. Знаете ли какво?
Най-доброто да повярваш, че е твое,
дори да знаеш, че въобще не е добро,
но и че чака те по-лошо зад завоя.
Така че ей го...
Веднъж се запознах с едно момиче.
Нещо двама заедно ни събра.
Почти за миг разбрах, че я обичам,
във втория си казах "кел файда".
Какво ли ни събра с това момиче?
Какво ли така ме заблуди?
Какво ме караше да я обичам,
както не бях обичал никога преди?
С това момиче нещо бе различно.
Споделяхме общи интереси.
И аз, и тя познавахме отлично
копнежа на човек да се обеси.
Скоро забелязах, че не може
това момиче да напусне моя ум.
И тя, кат мен, могла е да си тегли ножа,
че твърде бедна е да си тегли куршум.
Самоубийци, влюбени и в младостта си,
притиснати от хормоналните забежки
сбъркахме симпатията с любовта си
и сътворихме най-трагичната си грешка.
Продължавам да твърдя след някво време,
че най-доброто в живота ми бе тя.
Но на Съдбата изобщо не й дреме
и единствено Съдбата ме ебà.
За самоубийство често се ебавам
и често хората се плашат от това.
Разберете - аз така се забавлявам
след като знам за вас какво е любовта. (самоубийство)
За мен е друго. Знаете ли какво?
Най-доброто да повярваш, че е твое,
дори да знаеш, че въобще не е добро,
но и че чака те по-лошо зад завоя.
Абонамент за:
Публикации (Atom)