Аз убих те, Смешко

Аз му дадох име и за него се борих.
Обикнах го и го приютих.
Той ми бе надеждата, но жестокост сторих -
за секунда невнимание го убих.

Лекарката казваше, че нямало е начин.
Болно от началото било.
Но истината вечно на гърба си влача,
тя ми е най-тежкото клеймо.

Кръстихме го Смешко. Винаги съм смятал,
че "Смешко" е име идеално.
Безброй безсънни нощи образа му съм премятал
в сънищата мрачни и печални.

Всеки ден пищеше и опитваше да бяга,
трепереше от мъка и от страх.
Наистина опитах се живот да му налагам,
това е непростимият ми грях.

Смешко бе надеждата за новото начало,
Смешко бе най-важният урок.
Погребахме го късно изморени, недоспали
в градинката зад люлинския блок.

В "За мишките и хората" зайците умират,
Лени до смърт ги обожаваше.
Никога не ми е хрумвало, че не разбират,
че единствено с любов ги задушаваше.

Аз убил съм Смешко като съм го прибрал
и само болките съм удължил.
Аз убих те, Смешко, дано си ме разбрал,
ех, Смешко, дано си ми простил!