Аз убих те, Смешко

Аз му дадох име и за него се борих.
Обикнах го и го приютих.
Той ми бе надеждата, но жестокост сторих -
за секунда невнимание го убих.

Лекарката казваше, че нямало е начин.
Болно от началото било.
Но истината вечно на гърба си влача,
тя ми е най-тежкото клеймо.

Кръстихме го Смешко. Винаги съм смятал,
че "Смешко" е име идеално.
Безброй безсънни нощи образа му съм премятал
в сънищата мрачни и печални.

Всеки ден пищеше и опитваше да бяга,
трепереше от мъка и от страх.
Наистина опитах се живот да му налагам,
това е непростимият ми грях.

Смешко бе надеждата за новото начало,
Смешко бе най-важният урок.
Погребахме го късно изморени, недоспали
в градинката зад люлинския блок.

В "За мишките и хората" зайците умират,
Лени до смърт ги обожаваше.
Никога не ми е хрумвало, че не разбират,
че единствено с любов ги задушаваше.

Аз убил съм Смешко като съм го прибрал
и само болките съм удължил.
Аз убих те, Смешко, дано си ме разбрал,
ех, Смешко, дано си ми простил!

Дано

София е град на мъдростта.
Днешното лято - дъждовно и гадно.
Човекът цени своята топлина
когато навънка е мрачно и хладно.

Не съм ходил в Лондон, но Лондон дойде
и хората станаха ведри, сплотени,
а там на Слънчака слънце пече
и фирата тече по черните вени.

Черно море - по-черно от всякога,
пълно с мазут и изчезващ живот,
а на брега пече слънце понякога,
че сянката прави добър оборот.

По планините пък няма пътеки,
всичко е в паркинги, хижи, хотели
и вместо с нормални, със скиорските щеки
по празници цял континент се засели.

А аз седя и си мисля дано
до всяко едно добро същество
да не заседява поредно лайно,
угоено от гниещото общество.

Граждани охкат, пуфтят депутати.
Вълците - вдясно, вляво - овце,
а добрият човек стои по средата - 
гладен, безсилен, с кървящо сърце.

Представете си жена! (Ода за жената)

Представете си жена
с кариеси в устата
и косми по краката
и ще видите човек.

Представете си сега,
че не приляга в обществата
и не тича на кревата
в двадесет и първи век.

Представете си, че те
се борят все за равноправие
в тези времена и нрави, е
как да стане бе

като може би не е
най-добрият начин да се
преобразяваш с гримасата
на шибано конте.

Представете си жена,
която пуши си цигара,
пие бейлиса на бара
и те кара да сияеш.

Представете си сега
бели черни дробове,
цироза с диабет
и на амоняк, че ти ухае.

Представете си жена,
която пипа си бедрото,
гъделичка си зърното
и те кани на кафе.

Представете си сега,
че има малко целулит,
че боли я от цистит
и не й е до мъже.

Представете си жена
с румена засмяна мутра
как показва камасутра
и приканва ви с пръст.

Представете си сега,
че се мисли за дебела
и в леглото неумела
допринася само с гъз.

Представете си жена,
която прави чупки в ханша
и засрамва всички в бранша
макар да не е проститутка.

Представете си сега,
че тя няма да ви пусне.
И да пусне, ще напусне
и ще си остане... жена.

Недейте да ме питате за Денис

Казаха ми, че бившата ми си е лепнала този надпис на вратата на стаята.
"Не ме питайте за Денис".
И се вдъхнових.

Недейте да ме питате за Денис!

Аз го молих, но той ме нарани.

Един никаквец стана егоист

и ме захвърли като кърпа настрани.

Недейте да ме питате за него!
Не го мислете, почива си сега - 

там, в канавката на мръсното си его,

където тежък и досаден е света.

Въобще не ме разпитвайте за тоя,

който ме изхвърли у дома,

който не успя да ме направи своя

и не търпи заслужената самота!

Недейте да ме питате за тоя

дали мене или друга ще намаже?
Той безбожно и досадно откровен е - 

и да не питате, той ще си ви каже.