Младост

Събуждам се и излизам от дома.
Намирам си дървото вляво от колите
и сядам си на името, издялкано на клона ми със нож.
Събуждам се и излизам през деня.
Денят от многото безкрайни в младините ми, 
в които ще дивея и нашите ще ме издирват цяла нощ.

Лягам отново на тревата
и гледам покрив синьо-бял.
Усмивка образува ми устата -
вечен спомен съм създал.
И въпреки че думи липсват,
изпитвам нуждата да споделя
как спомените ме стъписват,
как ми липсва младостта.

Събуждам се и излизам от дома.
Отивам към хълмчето и храста, при които
ще се видя с приятели и гуми от вулканизатора ще крадем.
И с пръчки ще ги ръчкаме след това,
ще се бием с тях и ще тормозим жителите
на квартала, в който аз и много други сме се клели, че ще умрем.

Лягам отново на тревата,
на която топка ритал съм преди
и спомням си с усмивка на устата
за отминалите дни.
И въпреки, че думи нямам,
изпитвам нуждата да споделя
как в спомените се забравям
и потъвам в младостта.

Прибирам се ухилен през нощта.
Забравил съм ключа си пак, звъня си по звънците.
Отваря се вратата и почва се с въпроси къде съм бил.
Аз само чакам да дойде пак деня,
в който ще отида пак вляво от колите
и ще седна на клона с моето име, ухилен като дебил.

Лягам отново във кревата,
на другия край на моя роден град.
На изток отлита ми душата,
далеч от западния ад.
И въпреки, че съм безмълвен,
изпитвам нуждата да споделя
как иска ми се да осъмвам
цял живот в младостта.