Пука ти, все едно знаеш
и знаеш, сякаш ти пука.
Тука си все, а те няма,
а щом пък те няма си тука.
На всеки му шава устата,
а няма кой да ни каже
как да прегазим съдбата,
преди тя нас да премаже.
Гледаш и слушаш, а спиш
и сънуваш, че чуваш и виждаш.
Невидял, недочул, нихт ферщее, но капиш,
глух сомнамбул ненавиждащ.
И ти пука, все едно знаеш,
и знаеш, все едно си тука.
Когато си тука те няма,
когато и да си не ти пука.
Всичко е нагоре с краката
и нищо няма нагоре,
а моята глава е в земята
и с дъното ням си говоря.
Съдбата не пуска, държи ме
във вертикална позиция.
Хоризонте, аз съм смазан, лъжи ме,
бъди вечната опозиция.
Пука ми, все едно знам
и зная, сякаш ми пука.
Сам със себе си все не съм сам,
само самотен съм с другите тука.
Мен не ме слуша главата,
ама и аз не я слушам нея.
Живея нагоре с краката,
но и нагоре с краката - живея.
