и живеем в собствен затвор.
Дъвчем животни, дъвчем човека
и все ни вони на коптор.
Мразим себе си, мразим другите
и от всичко човешко боли.
Кухи делата са, кухи и думите,
макар и от тях да тежи.
А някъде там някой плаща цената.
Цена, за която не знам.
Някъде някой си търси земята
беден, бездомен и сам.
Празни са къщите, празни са дните,
най-празни са хората там.
И някой на някого плаща мечтите
с цена, за която не знам.
Дотътрят се хората мръсни и гладни
и търсят само подслон.
А далече от тях за кавгата сме жадни
и вечно даваме им наклон.
Всичко е просто, защото сме прости
и няма кой да ни обясни,
че ако ножът опрял е до кости
остава само да те боли.
Законът ти казва да вдигаш стената,
че този път смислено е.
И пак за тебе някой плаща цената
и няма кой да те спре.
И чел си, и знаеш, че стените в историята
градят се с човешки тела.
Но с гордост и смелост дописваш иронията
и вършиш себични дела.
И някъде там някой вдига стената,
стената на нашия срам.
Някъде някой си търси земята
беден, бездомен и сам.
Стената е черна и черни са дните,
най-черни са хората там.
И някой опитва се да бутне стените,
за които не искам да знам.
Някъде на някого броени са дните
и всичко пак вони на коптор.
Разберете, свободата не е зад стените,
зад стените има само затвор.
