Седнах, на дъска да пиша,
нещо да си съчиня.
Диалогът е излишен -
сам ще си се извиня.
Извинявай, милост моя!
Съжалявам, че до днес
излежавах си престоя
в безплатния ти финес
без въобще да се замисля,
че съм станал изтривалка
и животите осмислям
на разни откачалки.
По-добре да полудея
за да мога да подишам.
Другите да ми се смеят -
цял шкаф ще си изпиша!
Днес е ден на патриотите,
на героите, които са били.
Днес се възпяват хомотите
на великите ни прадеди.
Днес е денят на историята.
В траур е този народ.
Лъвът е днес алегорията,
космополитът е антипод.
Днес за лице ще жалеем,
за пожертван велик идеал.
И мъката си ще излеем
в надменна модерна печал.
Ще оплюем разни предатели,
ще изричаме остри слова,
ще поучим някои приятели
и ще мрънкаме за свобода.
Празнуват днес горделиви
празник на суетата
и вас ви наричат страхливи,
че признавате си свободата.
Днес е денят на агонията,
днес не е лъвски денят.
Днес е денят на иронията
и плъхове гордо ръмжат.
