Ти знаеш ли какво е човек да те налази,
да те ползва, да те хвърли и да те прегази?
В началото с нелепа страст да те омаже
и после на земята като мравка да те смаже.
Питам те понеже си с амбиции за величие
и хората те гледат ненадминат по отличие.
Та те питам - щом се носиш с лекомислие през деня,
случва ли ти се да гледаш отвисоко през нощта?
Под дъжда? В силна буря? В канска жега, в мрачен студ?
Казват ли ти, че усмивката ти е на темерут?
Че си луд, че си долен, че си вечно недоволен
от неизбежната безкрайност на живота ти охолен?
Ти знаеш ли, че си болен, че смъртта те влачи жив,
че ти липсва кривина, за да те прави по-красив?
По-щастлив, по-разнообразен, а не празен, и омразен,
и нещастен, и фалшив?
Страхлив?
Напразен...?
Ти знаеш ли, че си мазен? Колко мазен... колко ТЪП!
Знаеш ли колко си невеж да си мислиш, че живота ти е скъп?
Пълна скръб! ПЪЛЕН РЪБ! Недодялано изделие,
неадекватно,
еднократно нечленоразделие!
Та те питам тебе... знаеш ли? Знаеш ли какво
е да се чувстваш както караш да се чувства някое произволно същество?
През ден, през два, отчет не водя, нито слагам ти клеймо,
а те питам...
Знаеш ли какво е да си човешко същество?
