Имаш ли идея?

Имаш ли идея колко ми е яко,
да седя така без пукната стотинка?
Вярно е, треперя и си зъзна в мрака
в почти безплатна музикална вечеринка.

Но имам съвест, имам щастие, има хора,
които ме подкрепят и разбират.
Имаш ли идея колко малко зорът
ми се струва, щом трудът ми ни събира?

Идея само имаш за пропаднала система,
в която ме нагаждаш да се мъча.
Хрумка недомислена за парична схема,
с която всеки ще да ме облъчи.

Където се обърна всеки втори ме подръпва
за ръката и ми казва, че е беден.
"Кофти" казвам, докато животът ни поскъпва
и изправен ходя. Не стоя наведен.

Имаш ли идея, щото аз ги имам много,
как измъква се човек от този ад?
Царете падат в на цариците облога
и накрая само пешките сме в мат.

Затова те питам имаш ли поне една идея
колко пясък ми мяташ в очите,
колко искам да обичам, да творя и да живея,
не под покрив с одеяло. Под звездите!

Умишлена нищета

Времето е отрова!

Всяка секунда, която пресмяташ,
всяка минута, всеки час
бързо отзад на гъза ти се мятат,
всичко помитат и дават газ.

Времето е наркотик!

Часовникът трака, стрелките те бият,
дъската ти хлопа, часът си тече.
Тридесет дни се редят и те пият,
и хоп! Новият месец дойде!

Парите са отрова!

А с новият месец и нова заплата,
и харчиш парите като подивял.
Ръсиш, пилееш, разкарваш парата,
че свикнал си беден и си си живял.

Парите са наркотик!

А ти - епилептик, държиш си фенерче
и светкаш си с него в окото щастлив
и чакаш да паднеш и да се сгърчиш,
че светлината те прави красив.

Хората са отрова!

Валутата, времето, всичко човешко,
са само това - термин, не факт.
Човекът отровата сам си я готви
и сам си я сипва в гърлото пак.

Хората са наркотик!

Абстиненцията често води до смърт,
свръхдозата също, а лесно е т'ва.
Тежко и горко ти пък станеш ли дърт,
попил ни умишлената нищета.